12 jul 2023, 7:13

Сред меката пръст 

  Poesía
303 0 0
В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета.
Колко било красиво да се отдадеш,
надълбоко във пръстта,
тъй маслинено мека, нежна...
От тъмнина, болки и въздишки
та чак до вечна свобода.
О, как трепна да се потопя,
парчетата душа да разпределя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вая ВИ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??