12 jul 2023, 7:13

Сред меката пръст

  Poesía
609 0 0

В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета.

 

Колко било красиво да се отдадеш,
надълбоко във пръстта,
тъй маслинено мека, нежна...
От тъмнина, болки и въздишки
та чак до вечна свобода.

 

О, как трепна да се потопя,
парчетата душа да разпределя
сред дървета, реки и поля.
Сърцето ми в единен ритъм да бие
с природата, заедно песен да завие.

 

Там, където вятърът шепти на върховете,
а слънцето помилва ни с лъчите меки.
Далеч от сивия дим и неона на градовете,
загубен в пролетните песни на боговете
и вълшебните пътеки на вековете.

 

И ще се отпусна в зеленината тъй безкрайна,
докато отгоре процъфтят парчетата душа,
под плътната сянка на няколко дървета,
сякаш обрисувани с маслена боя.
Така че, търсите ли ме – ще съм на гости на Майката земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вая ВИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...