12.07.2023 г., 7:13

Сред меката пръст

604 0 0

В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета.

 

Колко било красиво да се отдадеш,
надълбоко във пръстта,
тъй маслинено мека, нежна...
От тъмнина, болки и въздишки
та чак до вечна свобода.

 

О, как трепна да се потопя,
парчетата душа да разпределя
сред дървета, реки и поля.
Сърцето ми в единен ритъм да бие
с природата, заедно песен да завие.

 

Там, където вятърът шепти на върховете,
а слънцето помилва ни с лъчите меки.
Далеч от сивия дим и неона на градовете,
загубен в пролетните песни на боговете
и вълшебните пътеки на вековете.

 

И ще се отпусна в зеленината тъй безкрайна,
докато отгоре процъфтят парчетата душа,
под плътната сянка на няколко дървета,
сякаш обрисувани с маслена боя.
Така че, търсите ли ме – ще съм на гости на Майката земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вая ВИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...