petinka67 (Петя Кръстева)
10 455

3 sept 2010, 18:08

Сред плюшените облаци

Poesía » De amor

1.1K 0 26

Сред плюшените облаци, където

една мечта опита да лети,

се вряза златен лъч. И ето-

подаде ú ръка. И оцвети

просторите, където сред полята

главици ароматните треви

надигаха към слънчевото лято.

Но кой покоят им бе нарушил!?

Май двама влюбени, които

целуваха се! Вятърът снага сниши,

пошушна на ухото на щурците

за Любов да им посвирят-

нежно... До зори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eipril (Хари Спасов)

Е не в това няма нищо!!!Поставям 3

2017-09-03T02:00:21+03:00
renika67 (Ирена Георгиева)

Пренесох се там... и се разчувствах...прекрасно е!

2011-05-11T18:35:05+03:00
Индиана (Криси)

Ех, че прелест!!! Вълшебница си, Петинка!!!

2010-10-09T22:15:13+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Пазят ли тревите още, нашите следи...
Плюшените облаци знам, че приютяват мечтите ни нощем на мекичко. После ги пускат като падащи звезди, ние силно си пожелаваме мечтата ни да се сбъдне и...Ако я пропуснем, докато се целуваме, няма страшно, нали сме срещнали любовта, а с нея и мечтите...политат отново! Нека има плюшени облаци, треви и щурци, за да има влюбени!!!

2010-09-22T17:29:19+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Благодаря ви!
Добре си ни дошла, Дейзи!

2010-09-14T10:50:37+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0