3 sept 2010, 18:08

Сред плюшените облаци

1.1K 0 26

 

Сред плюшените облаци, където

една мечта опита да лети,

се вряза златен лъч. И ето-

подаде ú ръка. И оцвети

просторите, където сред полята

главици ароматните треви

надигаха към слънчевото лято.

Но кой покоят им бе нарушил!?

Май двама влюбени, които

целуваха се! Вятърът снага сниши,

пошушна на ухото на щурците

за Любов да им посвирят-

нежно... До зори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е не в това няма нищо!!!Поставям 3
  • Пренесох се там... и се разчувствах...прекрасно е!
  • Ех, че прелест!!! Вълшебница си, Петинка!!!
  • Пазят ли тревите още, нашите следи...
    Плюшените облаци знам, че приютяват мечтите ни нощем на мекичко. После ги пускат като падащи звезди, ние силно си пожелаваме мечтата ни да се сбъдне и...Ако я пропуснем, докато се целуваме, няма страшно, нали сме срещнали любовта, а с нея и мечтите...политат отново! Нека има плюшени облаци, треви и щурци, за да има влюбени!!!
  • Благодаря ви!
    Добре си ни дошла, Дейзи!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...