petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
Sep 3, 2010, 6:08 PM

Сред плюшените облаци

  Poetry » Love
1.1K 0 26

 

Сред плюшените облаци, където

една мечта опита да лети,

се вряза златен лъч. И ето-

подаде ú ръка. И оцвети

просторите, където сред полята

главици ароматните треви

надигаха към слънчевото лято.

Но кой покоят им бе нарушил!?

Май двама влюбени, които

целуваха се! Вятърът снага сниши,

пошушна на ухото на щурците

за Любов да им посвирят-

нежно... До зори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Е не в това няма нищо!!!Поставям 3
  • renika67 (Ирена Георгиева)
    renika67 (Ирена Георгиева)
    Пренесох се там... и се разчувствах...прекрасно е!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Ех, че прелест!!! Вълшебница си, Петинка!!!
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Пазят ли тревите още, нашите следи...
    Плюшените облаци знам, че приютяват мечтите ни нощем на мекичко. После ги пускат като падащи звезди, ние силно си пожелаваме мечтата ни да се сбъдне и...Ако я пропуснем, докато се целуваме, няма страшно, нали сме срещнали любовта, а с нея и мечтите...политат отново! Нека има плюшени облаци, треви и щурци, за да има влюбени!!!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Благодаря ви!
    Добре си ни дошла, Дейзи!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0