3 сент. 2010 г., 18:08

Сред плюшените облаци

1.1K 0 26

 

Сред плюшените облаци, където

една мечта опита да лети,

се вряза златен лъч. И ето-

подаде ú ръка. И оцвети

просторите, където сред полята

главици ароматните треви

надигаха към слънчевото лято.

Но кой покоят им бе нарушил!?

Май двама влюбени, които

целуваха се! Вятърът снага сниши,

пошушна на ухото на щурците

за Любов да им посвирят-

нежно... До зори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е не в това няма нищо!!!Поставям 3
  • Пренесох се там... и се разчувствах...прекрасно е!
  • Ех, че прелест!!! Вълшебница си, Петинка!!!
  • Пазят ли тревите още, нашите следи...
    Плюшените облаци знам, че приютяват мечтите ни нощем на мекичко. После ги пускат като падащи звезди, ние силно си пожелаваме мечтата ни да се сбъдне и...Ако я пропуснем, докато се целуваме, няма страшно, нали сме срещнали любовта, а с нея и мечтите...политат отново! Нека има плюшени облаци, треви и щурци, за да има влюбени!!!
  • Благодаря ви!
    Добре си ни дошла, Дейзи!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...