8 feb 2015, 2:16  

...сред стотици камбани, тихо стенещи там

  Poesía » Otra
506 0 1




Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.

Бе, като себеподобен сред дехуманизирани.
Един луд като тях, но ужасно тих.
Пуснаха го. Сред пътища непроходими
...като лебед да кацне върху земя.

Не бяха дяволи, ни Господ,  а преродиха Ангела в човек.
Написаха ѝ стриктно правилата:
,,Креативност, изхвърляй в крайна нужда непотребното,,
... и това бе първото... на което се отдаде той докрай.

бе толкова усърден, чак препълни своят дом.
Дори в изгоряла клечка от кибрит виждаше смисъл.
Съседите , едва не полудели- звънят до полицията...
виждайки как от хора прелива кофата му

                                                                                                           за боклук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виждам те да вървиш нагоре самотен по склона на поезията, Станиславе! Не очаквай съмишленици. Напомняш ми алпинистите, катерещи осемхилядници. Ако това ти е утеха, ще ти кажа, че те разбирам и усещам поезията ти. Харесва ми. И ще си послужа с думите на Адам Мицкевич:

    "Тоз който падне по склона,
    той не умира,
    че мъртвото тяло ще стане стъпало -
    по него ще мине безкрайна колона!"

    Поздрав на фона на неделния ден!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...