Feb 8, 2015, 2:16 AM  

...сред стотици камбани, тихо стенещи там

  Poetry » Other
499 0 1




Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.

Бе, като себеподобен сред дехуманизирани.
Един луд като тях, но ужасно тих.
Пуснаха го. Сред пътища непроходими
...като лебед да кацне върху земя.

Не бяха дяволи, ни Господ,  а преродиха Ангела в човек.
Написаха ѝ стриктно правилата:
,,Креативност, изхвърляй в крайна нужда непотребното,,
... и това бе първото... на което се отдаде той докрай.

бе толкова усърден, чак препълни своят дом.
Дори в изгоряла клечка от кибрит виждаше смисъл.
Съседите , едва не полудели- звънят до полицията...
виждайки как от хора прелива кофата му

                                                                                                           за боклук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виждам те да вървиш нагоре самотен по склона на поезията, Станиславе! Не очаквай съмишленици. Напомняш ми алпинистите, катерещи осемхилядници. Ако това ти е утеха, ще ти кажа, че те разбирам и усещам поезията ти. Харесва ми. И ще си послужа с думите на Адам Мицкевич:

    "Тоз който падне по склона,
    той не умира,
    че мъртвото тяло ще стане стъпало -
    по него ще мине безкрайна колона!"

    Поздрав на фона на неделния ден!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...