6 sept 2008, 12:19

Сред звездите 

  Poesía » De amor
1999 0 6

СРЕД ЗВЕЗДИТЕ

Във тази нощ... звездите не заспиват,

погалени от тръпнеща ръка,

усмихват се и светлината им достига,

от моята... до твоята душа.

 

И двамата... дали говорим

или в речта си знаещо мълчим,

обичащо... дали се молим,

света си нежен да не разрушим.

 

И блясъка на думите изречени,

във неизреченото бавно се стопява,

във полъха на вятър сме обречени,

да бъдем двама... в крехката омая.

 

И няма погледи... но има образ,

изваян е от плачещи кристали,

искриците в зениците огромни,

са тръпнещи и чувствени... опали.

 

И с интуицията живеем ежедневно,

на сетивата ни опънатите струни,

обгръщат ни виолетово и нежно,

от музика и вопъл... е духа ни.

 

Във тази нощ... звездите не заспиват,

свидетели на вечност непремерена,

във спомени от минали животи,

душата преродена... е намерена.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??