Сред звездите
СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
Във тази нощ... звездите не заспиват,
погалени от тръпнеща ръка,
усмихват се и светлината им достига,
от моята... до твоята душа.
И двамата... дали говорим
или в речта си знаещо мълчим,
обичащо... дали се молим,
света си нежен да не разрушим.
И блясъка на думите изречени,
във неизреченото бавно се стопява,
във полъха на вятър сме обречени,
да бъдем двама... в крехката омая.
И няма погледи... но има образ,
изваян е от плачещи кристали,
искриците в зениците огромни,
са тръпнещи и чувствени... опали.
И с интуицията живеем ежедневно,
на сетивата ни опънатите струни,
обгръщат ни виолетово и нежно,
от музика и вопъл... е духа ни.
Във тази нощ... звездите не заспиват,
свидетели на вечност непремерена,
във спомени от минали животи,
душата преродена... е намерена.
© Силвия All rights reserved.
