30 ene 2007, 14:56

Средата... Санчо,

  Poesía
807 0 13
Средата... Санчо,

Научих важен урок,
ще отглеждам среди!
За мойте най-добри ученици –
среда от препятствия,
среда от добри образци,
среда от ликуваща радост,
среда от критично мълчание,
но и винаги там да стои
приятелско, нежно внимание.
За тези с ранени души,
които не вярват във себе си –
среда от думи добри,
от притчи, навяващи размисли
и чувство, че са желани.
За тези, които отблъскват
всичко от мойта трапеза
и твърдо не искат да видят
ни формулата, нито чертежа -
среда с игри хитроумни
за надмощие и интрига,
където на важни науки
отблясъците да видят.
Сега остава да трупам
хранителните добавки
и топлото слънце на юга,
и тази живителна влага,
която се връща в очите,
когато застанем на прага –
от двете страни, след години...
Как трудно боравя с калема,
с червения, дето изписва
една недолюбвана цифра.
Така се надявам, тогава,
в средата – красива и чиста,
тя да остане излишна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...