Jan 30, 2007, 2:56 PM

Средата... Санчо,

  Poetry
813 0 13
Средата... Санчо,

Научих важен урок,
ще отглеждам среди!
За мойте най-добри ученици –
среда от препятствия,
среда от добри образци,
среда от ликуваща радост,
среда от критично мълчание,
но и винаги там да стои
приятелско, нежно внимание.
За тези с ранени души,
които не вярват във себе си –
среда от думи добри,
от притчи, навяващи размисли
и чувство, че са желани.
За тези, които отблъскват
всичко от мойта трапеза
и твърдо не искат да видят
ни формулата, нито чертежа -
среда с игри хитроумни
за надмощие и интрига,
където на важни науки
отблясъците да видят.
Сега остава да трупам
хранителните добавки
и топлото слънце на юга,
и тази живителна влага,
която се връща в очите,
когато застанем на прага –
от двете страни, след години...
Как трудно боравя с калема,
с червения, дето изписва
една недолюбвана цифра.
Така се надявам, тогава,
в средата – красива и чиста,
тя да остане излишна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...