ma4enka (Мария Костова)
49 193
23 jun 2011, 9:52

Среднощна серенада 

  Poesía » De amor
576 0 2

                                       СРЕДНОЩНА  СЕРЕНАДА

 

 

 

Нощта се протегна,

разпусна смолисти коси

и градът притихна

в топлите ù скути.

А горе, под скалата,

прожектор блести

и светъл дъжд

във тъмата роси,

а Камъкът

отронва

въздишка

нечуто.

Самотно грее

скалната грамада

сред мрак -

вълшебно тих

и призрачно бял.

Запява исполинът

среднощна серенада -

с каменен лик,

от любов засиял.

Но дали,

дали ще го чуе

Луната?

Както винаги,

твърде заета е тя.

С къдрокосите облаци

в светли палати

в бурни танци

ще прекара

нощта.

От прожектора

омагьосан,

като на сцена,

като актьор

вдъхновено игра.

Но разбра Камъкът -

за него е отредена

вечната роля

на зрител в света.

 

 

 

 

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??