Среднощна серенада
СРЕДНОЩНА СЕРЕНАДА
Нощта се протегна,
разпусна смолисти коси
и градът притихна
в топлите ù скути.
А горе, под скалата,
прожектор блести
и светъл дъжд
във тъмата роси,
а Камъкът
отронва
въздишка
нечуто.
Самотно грее
скалната грамада
сред мрак -
вълшебно тих
и призрачно бял.
Запява исполинът
среднощна серенада -
с каменен лик,
от любов засиял.
Но дали,
дали ще го чуе
Луната?
Както винаги,
твърде заета е тя.
С къдрокосите облаци
в светли палати
в бурни танци
ще прекара
нощта.
От прожектора
омагьосан,
като на сцена,
като актьор
вдъхновено игра.
Но разбра Камъкът -
за него е отредена
вечната роля
на зрител в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
