13 ene 2010, 20:26

Среднощни... 

  Poesía » Civil
491 0 3
Чупят се минута след минута
на парченца страх, вина и студ,
разпилени дните ми се лутат
като в дневника на някой луд. 

От години нямам си часовник
и не виждам никъде стрелки,
тракащи с усърдност на чиновник ,
да припяват "Времето лети". 

Днес и вчера, утре и отново
ще забърквам смес от нощ и ден,
ще изчезвам в писаното слово,
вярвайки, че всъщност има Мен...

© Християна Драгостинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??