28 dic 2011, 16:59

Среднощни желания

  Poesía » Otra
912 0 6

Среднощни желания

 

Лунният нокът е забоден в небето,

като светещ, блестящ маникюр.

Самолети припламват светулки там, дето

чертаят вселенски контур.

 

Приляга сънят  във завивката топла,

обвива ме с нежни ръце.

Аз нося се нощно - прозрачна  и лека

с ефирност на птиче перце.

 

Сънят  ми помага  да стигна небето,

за малко да бъда звезда.

Отгоре да виждам измамно далеко

фантазния танц на нощта.

 

А после безмълвно в  тъга да залеза

с угаснало, хладно крило.

Да, искам да бъда и земна, и звездна,

но в свойто човешко гнездо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...