petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
Dec 28, 2011, 4:59 PM

Среднощни желания 

  Poetry » Other
690 0 6

Среднощни желания

 

Лунният нокът е забоден в небето,

като светещ, блестящ маникюр.

Самолети припламват светулки там, дето

чертаят вселенски контур.

 

Приляга сънят  във завивката топла,

обвива ме с нежни ръце.

Аз нося се нощно - прозрачна  и лека

с ефирност на птиче перце.

 

Сънят  ми помага  да стигна небето,

за малко да бъда звезда.

Отгоре да виждам измамно далеко

фантазния танц на нощта.

 

А после безмълвно в  тъга да залеза

с угаснало, хладно крило.

Да, искам да бъда и земна, и звездна,

но в свойто човешко гнездо.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??