Среднощни желания
Среднощни желания
Лунният нокът е забоден в небето,
като светещ, блестящ маникюр.
Самолети припламват светулки там, дето
чертаят вселенски контур.
Приляга сънят във завивката топла,
обвива ме с нежни ръце.
Аз нося се нощно - прозрачна и лека
с ефирност на птиче перце.
Сънят ми помага да стигна небето,
за малко да бъда звезда.
Отгоре да виждам измамно далеко
фантазния танц на нощта.
А после безмълвно в тъга да залеза
с угаснало, хладно крило.
Да, искам да бъда и земна, и звездна,
но в свойто човешко гнездо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
