Погали ме в просъница - деликатно, като бриз от морето.
Изчерви ме със думи, прошепнати в зимния мрак.
И притискай ме силно, така че да чувствам сърцето,
как разкъсва гръдта ти, полудяло в очакване пак.
Като залез през май, в мен потъвай - пламтящ и въздишащ,
да политна във сладостен танц като есенен лист.
По гърдите ми искам свойте мисли сега да изпишеш
и прекъснеш съня ми във утрото със смеха си лъчист.