30.01.2009 г., 18:47

Среднощно

631 0 1
Погали ме в просъница - деликатно, като бриз от морето.
Изчерви ме със думи, прошепнати в зимния мрак.
И притискай ме силно, така че да чувствам сърцето,
как разкъсва гръдта ти, полудяло в очакване пак.

Като залез през май, в мен потъвай - пламтящ и въздишащ,
да политна във сладостен танц като есенен лист.
По гърдите ми искам свойте мисли сега да изпишеш
и прекъснеш съня ми във утрото със смеха си лъчист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...