8 ago 2008, 20:06

Среднощно 

  Poesía » De amor
689 0 7
СРЕДНОЩНО

Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?!

Сърцето я прие. Душата я погълна.
Изстива мисълта, че може да те имам.
И времето да спре, пак няма да се върна.
Полека от света без тебе ще си ида.



© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??