temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
Aug 8, 2008, 8:06 PM

Среднощно 

  Poetry » Love
709 0 7
СРЕДНОЩНО
Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?!
Сърцето я прие. Душата я погълна.
Изстива мисълта, че може да те имам.
И времето да спре, пак няма да се върна.
Полека от света без тебе ще си ида.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??