Среднощно

8 jun 2022, 13:56

Poesía

377 0 1

Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.

Не стига светлина до този бряг.

Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното.

Потъват пак звезди в морето,

или се хвърлят от потъващ свят.

Окаяна, земята ги погалва,

като за последен път.

Душите светят, щом се срещнат с мрака.

Душите светват в срещата оттатък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2022-06-09T23:22:36+03:00

Кураж, Лили! Душата остава. Не се безпокой и че малко четат твоите стихотворения: повечето публикуващи в България са графомани, които нито могат да пишат, нито - да четат. Четат само познатите и приятелите си. Ти нямаш нужда от такива читатели. Ти си различна. И пишеш красиво.