8.06.2022 г., 13:56 ч.

Среднощно 

  Поезия
348 0 1

Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.

Не стига светлина до този бряг.

Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното.

Потъват пак звезди в морето,

или се хвърлят от потъващ свят.

Окаяна, земята ги погалва,

като за последен път.


Душите светят, щом се срещнат с мрака.

Душите светват в срещата оттатък.

© Лилия Минева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кураж, Лили! Душата остава. Не се безпокой и че малко четат твоите стихотворения: повечето публикуващи в България са графомани, които нито могат да пишат, нито - да четат. Четат само познатите и приятелите си. Ти нямаш нужда от такива читатели. Ти си различна. И пишеш красиво.
Предложения
: ??:??