Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното.
Потъват пак звезди в морето,
или се хвърлят от потъващ свят.
Окаяна, земята ги погалва,
като за последен път.
Душите светят, щом се срещнат с мрака.
Душите светват в срещата оттатък.