8 июн. 2022 г., 13:56

Среднощно

669 0 1

Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.

Не стига светлина до този бряг.

Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното.

Потъват пак звезди в морето,

или се хвърлят от потъващ свят.

Окаяна, земята ги погалва,

като за последен път.


Душите светят, щом се срещнат с мрака.

Душите светват в срещата оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кураж, Лили! Душата остава. Не се безпокой и че малко четат твоите стихотворения: повечето публикуващи в България са графомани, които нито могат да пишат, нито - да четат. Четат само познатите и приятелите си. Ти нямаш нужда от такива читатели. Ти си различна. И пишеш красиво.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...