Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини,
даже времето свито в часовника мърка насън.
А дъждовен художник в сребристите свои картини,
нарисува ни с обич. Хей там – на стъклото отвън.
И превърната в дом, като църква е старата къща,
ние грешни души сме – издигнали в себе си храм
и забравил за утрото, даже градът ни прегръща...
Спят клошарите вече. Навярно е тъжен и сам... ...