6 июл. 2023 г., 20:33  

Среднощно 

  Поэзия » Другая
198 5 5

Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.

 

Сънен вятърът сбира в градината спомени сини,
даже времето свито в часовника мърка насън.
А дъждовен художник в сребристите свои картини,
нарисува ни с обич. Хей там – на стъклото отвън.

 

И превърната в дом, като църква е старата къща,
ние  грешни души сме – издигнали в себе си храм
и забравил за утрото, даже градът ни прегръща...
Спят клошарите вече. Навярно е тъжен и сам...

 

https://youtu.be/dLmJSxDrKBM

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??