12 nov 2006, 9:00

Среднощно

  Poesía
1K 0 26

Сърцето ми в ритъм

лудешки препуска

в очите нахлуват

от радост сълзи

аз дълго те търсих,

в живота си сложен

сега си до мене

и туй ме крепи.

Искрица надежда

проблясва в тъмата

и огън запалва във

мойта душа,

която изгубена

беше за обич,

а ти я отключи

със нежни слова.

В очите напират

сълзи издайни

и стичат се бавно

по мойто лице,

отронват се думи

мечтани, красиви

подарък прекрасен

за твойто сърце.

Във мрака потъваш,

аз гледам след тебе

и вдигам за сбогом

студена ръка,

но сбогом не казвам,

защото е кратка

раздялата наша

със тебе сега.

Отекват самотни

в нощта мойте стъпки,

а вятърът брули

по мъжко лице

далече си зная,

но вътре си в мене

завинаги скрита

във мойто сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...