Среднощно
Сърцето ми в ритъм
лудешки препуска
в очите нахлуват
от радост сълзи
аз дълго те търсих,
в живота си сложен
сега си до мене
и туй ме крепи.
Искрица надежда
проблясва в тъмата
и огън запалва във
мойта душа,
която изгубена
беше за обич,
а ти я отключи
със нежни слова.
В очите напират
сълзи издайни
и стичат се бавно
по мойто лице,
отронват се думи
мечтани, красиви
подарък прекрасен
за твойто сърце.
Във мрака потъваш,
аз гледам след тебе
и вдигам за сбогом
студена ръка,
но сбогом не казвам,
защото е кратка
раздялата наша
със тебе сега.
Отекват самотни
в нощта мойте стъпки,
а вятърът брули
по мъжко лице
далече си зная,
но вътре си в мене
завинаги скрита
във мойто сърце.
© Христо Костов All rights reserved.
