ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
30 dic 2007, 9:38

Среднощно кафене (Из "Срещи") 

  Poesía » Filosófica
552 0 9
 

 

 

Нощ.

Със звуци

бе бременна тишината.

Мълчание мрака

раздира със стон.

Думи и щрихи

плетят безмълвна мрежа

от спомени

за отминалите години.

С Бога се срещахме
не веднъж ние двамина.
За трети път седнах

на маса с него,  

Дяволът ни сервираше

от свойто кафе.

Всеки бавно отпиваше   

от малката чашка.

Около леглото

някакви хора се суетяха.

Времето бързо течеше

без за секунда да спре.

Като кръвта от вените.  

Разговаряхме мълчаливо. 

След време отново

той ме отпрати:

- Върви си обратно.
И за двамата с нас
така би било по-добре.
Все още горе

си безполезен за мен.
Търси на Земята,

там долу,

онова, що щастие ражда.

Така да дишаш

си от съдбата роден.

А ние с Дявола

ще сме винаги с теб

и ще помагаме да откриеш

своя късмет.

Не забравяй

цветя на надежда

и мечти

да раздаваш на непознати.

Фауст не си -  

не търси Маргарита.

Елена, Офелия -

едва ли са за тебе жени.

Онази, обикновената,

наоколо открий.

Ще бъде слънце,

като калина,

може би на брезичка

в очите ти ще прилича.

Не очаквай бялата птица

на теб,

вместо на друг да се врича.

Но не се колебай.

Помъчи се да разбере

коя е и как блести

на твойто небе.

Не всяка звезда

сред хората слиза,

но това не е твоята,

а наша с Дявола грижа.   


Нощ.

Със звуци е бременна тишината.

Мълчание мрака раздира.

Думи и щрихи

плетят своята мрежа

от крила в душата,

лутаща се в безмълвие
през отминаващите години.
От дяволско кафe

отпиваме с Бога двамина...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Валентино, навярно не знаеш , че тук има или имаше много хора, дори с библейски никове, които поучаваха всеки как се пише с високопарни слова и които поне два пъти в личната кореспонденция към мен признаваха, че сами измислят използваните от тях термини. А понякога сами не можеха дори да обяснят смислено какво са искали да кажат. Но това дано е минало за сайта.
  • ВТ (Вили Тодоров) Че поетите кво са?! Извънземни ли ?! (шегичка) Всеки от нас е...човек - Поет го наричат другите!
  • Благодаря! Прав си, Валентино, но аз не съм поет, а просто човек.
  • Владеенето на стиха за кратички моменти убягва,(поне на мен ми се стори така) но, идеята е страхотна и си се справил много, много добре. Хареса ми страшно!
  • Благодаря, че сте го прочели.
  • Поздравления, Вили!!!
  • Много ми хареса!!!Поздравявам те!!!Финала е убийствен!!!Браво!!!
  • Много ми допадна настроението,
    с което ме зареди творбата, ще си я запазя!!!
    Благодаря и красиви празници!!!
  • Човешката същност- добро и зло...
    Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??