Среднощно кафене (Из "Срещи")
Нощ.
Със звуци
бе бременна тишината.
Мълчание мрака
раздира със стон.
Думи и щрихи
плетят безмълвна мрежа
от спомени
за отминалите години.
С Бога се срещахме
не веднъж ние двамина.
За трети път седнах
на маса с него,
Дяволът ни сервираше
от свойто кафе.
Всеки бавно отпиваше
от малката чашка.
Около леглото
някакви хора се суетяха.
Времето бързо течеше
без за секунда да спре.
Като кръвта от вените.
Разговаряхме мълчаливо.
След време отново
той ме отпрати:
- Върви си обратно.
И за двамата с нас
така би било по-добре.
Все още горе
си безполезен за мен.
Търси на Земята,
там долу,
онова, що щастие ражда.
Така да дишаш
си от съдбата роден.
А ние с Дявола
ще сме винаги с теб
и ще помагаме да откриеш
своя късмет.
Не забравяй
цветя на надежда
и мечти
да раздаваш на непознати.
Фауст не си -
не търси Маргарита.
Елена, Офелия -
едва ли са за тебе жени.
Онази, обикновената,
наоколо открий.
Ще бъде слънце,
като калина,
може би на брезичка
в очите ти ще прилича.
Не очаквай бялата птица
на теб,
вместо на друг да се врича.
Но не се колебай.
Помъчи се да разбере
коя е и как блести
на твойто небе.
Не всяка звезда
сред хората слиза,
но това не е твоята,
а наша с Дявола грижа.
Нощ.
Със звуци е бременна тишината.
Мълчание мрака раздира.
Думи и щрихи
плетят своята мрежа
от крила в душата,
лутаща се в безмълвие
през отминаващите години.
От дяволско кафe
отпиваме с Бога двамина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
