13 mar 2015, 19:13

Среща

  Poesía » Otra
658 0 0

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата ù светла, нежна мила
страшна сила заизвира.

Объркан тук безделният койот
забавя без да иска своя ход;
нещо непознато в него се надига
със сила нова, пълна, жива.

Неясният му трепет щом съзира,
безгласното си знание за миг събира,
из необятното пространство го запраща
и клетникът в неземния капан се хваща.

За думи време не остава,
вълчицата по пътя продължава,
а той се чуди и са мае
дали това реалността е.

И ето не минава и секунда
и без следа от никаква почуда,
с плахи стъпки тръгва той напред,
обгърнат от магията навред.

От този ден нататък - 

с воя - 
на света за този миг припомня - 
за вълчицата със Дара, 

дето
показа истинския Господар.

Сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...