13.03.2015 г., 19:13

Среща

656 0 0

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата ù светла, нежна мила
страшна сила заизвира.

Объркан тук безделният койот
забавя без да иска своя ход;
нещо непознато в него се надига
със сила нова, пълна, жива.

Неясният му трепет щом съзира,
безгласното си знание за миг събира,
из необятното пространство го запраща
и клетникът в неземния капан се хваща.

За думи време не остава,
вълчицата по пътя продължава,
а той се чуди и са мае
дали това реалността е.

И ето не минава и секунда
и без следа от никаква почуда,
с плахи стъпки тръгва той напред,
обгърнат от магията навред.

От този ден нататък - 

с воя - 
на света за този миг припомня - 
за вълчицата със Дара, 

дето
показа истинския Господар.

Сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...