12 mar 2017, 22:38

Среща

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Сълзи в копринена кърпа. 

Завеси сиви от дим. 

Последно от фаса си дърпа

и захвърля го върху персийски килим.

 

„Влез, не се страхувай!” – каза.

„Този път няма да се бия.

След малко ще изляза.

Само уискито си да допия”

 

Пристъпих нервно,

малко плахо дори.

А той с движение лежерно:

„Заповядай, седни.”

 

Седнах с треперещи коленè

на прашно червено кресло.

Опитах се да го погледна поне,

но не успях, незнайно защо.

 

Стоеше пред мен като мираж.

„Хайде момиче, давай без страх”

Вдишах дълбоко и набрах кураж,

за да погледна в очите своя грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...