12 мар. 2017 г., 22:38

Среща

1.1K 0 0

Сълзи в копринена кърпа. 

Завеси сиви от дим. 

Последно от фаса си дърпа

и захвърля го върху персийски килим.

 

„Влез, не се страхувай!” – каза.

„Този път няма да се бия.

След малко ще изляза.

Само уискито си да допия”

 

Пристъпих нервно,

малко плахо дори.

А той с движение лежерно:

„Заповядай, седни.”

 

Седнах с треперещи коленè

на прашно червено кресло.

Опитах се да го погледна поне,

но не успях, незнайно защо.

 

Стоеше пред мен като мираж.

„Хайде момиче, давай без страх”

Вдишах дълбоко и набрах кураж,

за да погледна в очите своя грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...