Сълзи в копринена кърпа.
Завеси сиви от дим.
Последно от фаса си дърпа
и захвърля го върху персийски килим.
„Влез, не се страхувай!” – каза.
„Този път няма да се бия.
След малко ще изляза.
Само уискито си да допия”
Пристъпих нервно,
малко плахо дори.
А той с движение лежерно:
„Заповядай, седни.” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация