Не си ме търсил от петнадесет години.
Защо сега потропа на вратата ми?
Да видиш как годините отминали
оставили са отпечатък във душата ми?
Позна ли ме със тези тъмни сенки,
очите ми покорно обградили?
Недей. С лъжливи комплименти
ме срещат всеки ден. Сега и ти ли?
Бъди такъв, какъвто си те спомням -
по-остро режещ от върха на сабя.
Не ме щади. Аз спрях да съм бездомна.
Голяма съм. Надраснах всички слабости. ...