Не си ме търсил от петнадесет години.
Защо сега потропа на вратата ми?
Да видиш как годините отминали
оставили са отпечатък във душата ми?

Позна ли ме със тези тъмни сенки,
очите ми покорно обградили?
Недей. С лъжливи комплименти
ме срещат всеки ден. Сега и ти ли?

Бъди такъв, какъвто си те спомням -
по-остро режещ от върха на сабя.
Не ме щади. Аз спрях да съм бездомна.
Голяма съм. Надраснах всички слабости.

Пораснах много, след като си тръгна.
Не съм го искала. Поиска го животът.
Петнадесет години те изтръгвах
от паметта си. Синоним на злото.

Дори не ми се плаче. Излекувах се
от твоите последици. Като от болест.
С тъга и смях (наравно с теб) сбогувах се.
С безчувствие платих за удоволствието

да съм те имала. Макар и краткотрайно.
И да пораствам тихо във прегръдките ти.
След тебе всички - знайни и незнайни -
от допира ми плахо се отдръпват.

Защото съм ти копие. И като тебе
отблъсквам хората, дори и да не искам.
Излъгах всички, само не и себе си.
Тръгни си, татко. После ще ми липсваш.