23 ago 2009, 23:39

Среща... на ръба

  Poesía » Otra
1.1K 0 15

 

Не ми загасвай луната.

Остави ми поне половината
да плува в отражението
на лицето ти.

The dark side не е нищо повече
от липса на светлина
и два кратера
напомнящи за очите ти
преди сън

но не обичам тъмнината.

Преди пълнолуние
тънката ивица на устните ти
е най-тъмна

затова

не ми говори за ярки звезди
в тъмните нощи
и за сладките сънища.

Просто не ми взимай светлината

в тъмното много лесно
намирам копчето за turn on
на слънцето.

Заспивай

ще се видим на ръба

в полунощ
между двете си половини

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....