7 dic 2017, 12:14

Среща на върха

1.6K 5 12

Ликувайте, телета и юници,

тържествено поклащайте рога! –

да чуят всички, че във град Върбица

ще се провежда среща на върха.

 

Най-готиното гадже в махалата –

с върховен задник, с щедър сутиен,

ще срещне най-върховния мъжага –

краваря на Върбица, тоест мен.

 

Ще почне срещата с добри обноски,

с любезна дума, с лаф и комплимент,

съгласно протокола трябва после

ужасно да си падне тя по мен,

 

да почне да примигва на парцали,

да ме разпитва за говеждия обор,

да шепне, докато крака ми гали:

„Ах, как обичам мириса на тор!“

 

Тук следва заседание с момата

в обора, при затворени врати;

добитъкът – в редица до стената –

ще мига с ококорени очи.

 

Обачеее... ще ни трябва протоколчик!

Говеда, не за мен – заради вас! –

една юница млада или волче...

Желаещи? Сивушка? Белчо? Спас?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодирам те с една широка усмивка, момче! Закачливо и талантливо е перото ти! Продължавай да ни радваш!
  • Браво!
  • Току що попаднах на страничката ти. Грабна ме и прочетох и трите стихотворения, които си публикувал. Хареса ми изтънченото ти чувсвтво за хумор. Поздравления и за трите творби!
  • Иржи, от мен освен някоя простотия друго едва ли ще научиш
    да не говорим, че представа нямам кои са "големите от сайта"
    keri-88, ако се издъня, ще ми простите и животът ще продължи само Исус Христос не се е дънил. А протоколчикът ни трябва, понеже ще издаваме Наръчник за перфектна свалка - за говеда и не само
  • Не само фен,Емрих,а ученик реших да ти бъда!Но ти си неповторим,щом всички големи от сайта те аплодират.Всеки има свой собствен почерк и може да се разпознае,дори когато е анонимен.Благодаря за удоволствието!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...