13 ene 2017, 9:04

Среща с абсурда

514 0 1

Яви ли се нещо абсурдно и откачено,

съзнанието мигновено e пленено.

Без знание, без точните думи дори

нещо отвътре бунтува се, гори.

 

Неусетно светът трепва и се смалява,

начупеното невъзможно идва наяве.

Сякаш  намига и казва: „Глупако, наздраве!”

 

Вцепенен в тоз’ миг и тежък, и лек,

глупакът забравя що е да си човек.

Забравя и мисъл, и действие, и реч,

и любов,  и омраза, и копнеж.

 

Меко, златно и чисто сияние

изпълни душевното мълчание.

Избягали лъчи на далечна звезда

прогориха  яма в горката душа.

 

Ямата погълна цялата светлина,

човешкото, обаче, избяга едва-едва.

Сетивата, мислите и надеждите

на душата бяха пак одеждите.

 

Спасен ли бе глупакът или обречен

да живее със свят-илюзия облечен?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моля, споделете мисли и критики. Благодаря за вниманието!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...