Среща с абсурда

Яви ли се нещо абсурдно и откачено,

съзнанието мигновено e пленено.

Без знание, без точните думи дори

нещо отвътре бунтува се, гори.

Неусетно светът трепва и се смалява,

начупеното невъзможно идва наяве.

Сякаш  намига и казва: „Глупако, наздраве!”

Вцепенен в тоз’ миг и тежък, и лек,

глупакът забравя що е да си човек.

Забравя и мисъл, и действие, и реч,

и любов,  и омраза, и копнеж.

Меко, златно и чисто сияние

изпълни душевното мълчание.

Избягали лъчи на далечна звезда

прогориха  яма в горката душа.

Ямата погълна цялата светлина,

човешкото, обаче, избяга едва-едва.

Сетивата, мислите и надеждите

на душата бяха пак одеждите.

Спасен ли бе глупакът или обречен

да живее със свят-илюзия облечен?