Среща с мама
През прозореца поглеждам,
виждам старата жена,
подпряла се на два бастуна
стъква огъня сама.
Плахо тропвам на вратата.
Tихо кучето скимти.
"Отключи ми, майко моя,
аз съм твойта дъщеря."
Забравила за своите бастуни,
жената стара бърза да отвори.
Кога ли посивяха и косите?
Кога ли натежаха и везните?
Отвори ми.
Разплака се на прага.
Прегърна ме и тихо ми казА:
"Ти се върна, моето момиче!
Ти дойде си, дъще, у дома!"
"Дойдох си, мамо, но за малко -
засрамено отвърнах аз. -
Ще дойда пак,
ще дойда, мамо!
Ти само жива да си ми!"
Тогава мама ме целуна.
"Пази се, дъще - каза тя. -
Дори да бъда много надалеч,
аз винаги ще съм до теб!"
виждам старата жена,
подпряла се на два бастуна
стъква огъня сама.
Плахо тропвам на вратата.
Tихо кучето скимти.
"Отключи ми, майко моя,
аз съм твойта дъщеря."
Забравила за своите бастуни,
жената стара бърза да отвори.
Кога ли посивяха и косите?
Кога ли натежаха и везните?
Отвори ми.
Разплака се на прага.
Прегърна ме и тихо ми казА:
"Ти се върна, моето момиче!
Ти дойде си, дъще, у дома!"
"Дойдох си, мамо, но за малко -
засрамено отвърнах аз. -
Ще дойда пак,
ще дойда, мамо!
Ти само жива да си ми!"
Тогава мама ме целуна.
"Пази се, дъще - каза тя. -
Дори да бъда много надалеч,
аз винаги ще съм до теб!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
