През прозореца поглеждам, виждам старата жена, подпряла се на два бастуна стъква огъня сама. Плахо тропвам на вратата. Tихо кучето скимти. "Отключи ми, майко моя, аз съм твойта дъщеря." Забравила за своите бастуни, жената стара бърза да отвори. Кога ли посивяха и косите? Кога ли натежаха и везните? Отвори ми. Разплака се на прага. Прегърна ме и тихо ми казА: "Ти се върна, моето момиче! Ти дойде си, дъще, у дома!" "Дойдох си, мамо, но за малко - засрамено отвърнах аз. - Ще дойда пак, ще дойда, мамо! Ти само жива да си ми!" Тогава мама ме целуна. "Пази се, дъще - каза тя. - Дори да бъда много надалеч, аз винаги ще съм до теб!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!