Aneta_kz (Анета)
511 12601
14.03.2007 г., 10:07 ч.

Среща с мама 

  Поезия
825 0 5
През прозореца поглеждам,
виждам старата жена,
подпряла се на два бастуна
стъква огъня сама.
Плахо тропвам на вратата.
Tихо кучето скимти.
"Отключи ми, майко моя,
аз съм твойта дъщеря."
Забравила за своите бастуни,
жената стара бърза да отвори.
Кога ли посивяха и косите?
Кога ли натежаха и везните?
Отвори ми.
Разплака се на прага.
Прегърна ме и тихо ми казА:
"Ти се върна, моето момиче!
Ти дойде си, дъще, у дома!"
"Дойдох си, мамо, но за малко -
засрамено отвърнах аз. -
Ще дойда пак,
ще дойда, мамо!
Ти само жива да си ми!"
Тогава мама ме целуна.
"Пази се, дъще - каза тя. -
Дори да бъда много надалеч,
аз винаги ще съм до теб!"

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??