diad011 (Васил Йотов)
232 280
20 dic 2011, 13:22

Срещна ме, да 

  Poesía » Otra
437 0 3

Срещна ме, да… не ме подмина,

в лицето лъхна отново топлина.

В душата ми понесе се лавина,

сърцето пак остана с празнина.

 

Спомените в мен не ще останат мрачни,

нищо… че сърцето понякога кърви.

Постъпките ни често остават нелогични,

човек избира сам пътя, по който да върви.

 

Понякога с години въгленчето тлее,

търпеливо чака, без да се мори.

Дори изгасващо в душата ни светлее,

нали надеждата последна в нас гори.

                                                           В.Й. 18.12.2011г.

 

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да -надеждата е искрица,която ни води !Поздрав!
  • Докато имаме надежда в душата ни ще бъде светло!Хареса ми стихът ти!Поздрав!
  • Надеждата умира последна!Но въгленът отново ще се разгори,том е заровен в душата!Поздрав!
Propuestas
: ??:??