diad011 (Васил Йотов)
2 232

Dec 20, 2011, 1:22 PM

Срещна ме, да

Poetry » Other

576 0 3

Срещна ме, да… не ме подмина,

в лицето лъхна отново топлина.

В душата ми понесе се лавина,

сърцето пак остана с празнина.

Спомените в мен не ще останат мрачни,

нищо… че сърцето понякога кърви.

Постъпките ни често остават нелогични,

човек избира сам пътя, по който да върви.

Понякога с години въгленчето тлее,

търпеливо чака, без да се мори.

Дори изгасващо в душата ни светлее,

нали надеждата последна в нас гори.

В.Й. 18.12.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimamina (Мина Конарова)

Да -надеждата е искрица,която ни води !Поздрав!

2011-12-20T17:42:00+02:00
fervor (fervor)

Докато имаме надежда в душата ни ще бъде светло!Хареса ми стихът ти!Поздрав!

2011-12-20T16:19:52+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Надеждата умира последна!Но въгленът отново ще се разгори,том е заровен в душата!Поздрав!

2011-12-20T15:40:04+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0