Срещна ме, да
Срещна ме, да… не ме подмина,
в лицето лъхна отново топлина.
В душата ми понесе се лавина,
сърцето пак остана с празнина.
Спомените в мен не ще останат мрачни,
нищо… че сърцето понякога кърви.
Постъпките ни често остават нелогични,
човек избира сам пътя, по който да върви.
Понякога с години въгленчето тлее,
търпеливо чака, без да се мори.
Дори изгасващо в душата ни светлее,
нали надеждата последна в нас гори.
В.Й. 18.12.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
