"... ты на суше, я на море, мы не встретимся никак"
Срещнах те... и небето порозовя.
Ей тъй, от само себе си сякаш
превърна бездънната синя боя
в бонбонено-перлена сладост.
Беше през лятото, помня добре,
часовникът беше избързал -
показваше трийсет години напред
(дано не изнижат се бързо).
Зеленото беше любимият цвят -
на мода във листното кралство.
Луната наричаше слънцето "брат" ...