Срещнах те... и светът се промени
"... ты на суше, я на море, мы не встретимся никак"
Срещнах те... и небето порозовя.
Ей тъй, от само себе си сякаш
превърна бездънната синя боя
в бонбонено-перлена сладост.
Беше през лятото, помня добре,
часовникът беше избързал -
показваше трийсет години напред
(дано не изнижат се бързо).
Зеленото беше любимият цвят -
на мода във листното кралство.
Луната наричаше слънцето "брат"
и заедно тръгваха в странство.
Дъгата навираше чипо носле
в играта на мравчо с калинка,
реките се вливаха в златно море,
а мракът се скри под сурдинка.
Когато те срещнах, в мойте очи
светът се превърна във чудо.
Затуй отдалече сега ми личи,
че в тебе съм влюбена лудо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
