Съдба е, рядко аз сънувам,
Това за мен превръща се в събитие.
Душата си май рядко чувам,
Какво ми казва нощем, без прикритие.
Но тази нощ след бащина ракия,
От тази, дето дрехите разхвхърля,
Душата прожектира ми послание -
най-нежен спомен, блян, или гадание?
Под меките завивки сгушени,
Не, не нашата любов бе във афиша,
От тази лудата, и нежната, и лудата.
А малко подир нея - до теб аз дишам. ...